Название: Азбучната молитва в славянските литератури / Азбучная молитва в славянских литературах Автор: Куйо М. Куев Издательство: Българската Академия на науките (София) Год: 1974 Страниц: 361 Формат: DjVu (в rar) Размер: 51,4 мб Качество: хорошее (скан 600 dpi, текстовый слой) Язык: български / болгарский
Навършва се вече век и половина от оня момент, когато руският учен Михаил Погодин, преводач на книгата на Йосиф Добровски за Кирил и Методий, направи достояние на научния и културния свят едно неизвестно дотогава произведение на старобългарската литература от началния период на нейното развитие — т. нар. Азбучна молитва. Оттогава досега този стихотворен паметник не един път става предмет на внимание от страна на учените и не един път около него се разгарят оживени спорове: едни търсят и откриват нови преписи, други се опитват да разрешат някои спорни въпроси, трети правят литературен анализ и т. н. В резултат на всичко това научната мисъл се е добрала вече до известни изводи, които обаче все още не могат да се смятат за задоволителни и изчерпващи проблемите. Около Азбучната молитва все още има редица спорни въпроси, които чакат своето разрешение.
Предговор ПЪРВА ЧАСТ I. Досегашни открития и издания на Азбучната молитва Издание на двата Волоколамски преписа от М. Погодин през 1825 г. — Откритие на Синодалния препис от В. М. Ундолски и издаването му от О. Бодянски и И. И. Срезневски. — Издание на Воскресенския препис през 1876 г. от архим. Амфилохий. — Съобщение за Троицкия препис. — Откритие на двата Соловецки преписа № 157 и № 158; издание на № 157 от Антоний. — Издание на Креховския препис от Ив. Франко. — Издание на Новгородския препис от Алексиев през 1885 г. — Откритие и издания на редица преписи от К. М. Куев. — Издание на Архангелския препис от Б. Ст. Ангелов. — Откритие и издание на пет преписа от Погодиновата сбирка от К. Иванова. II. История на въпроса за авторството на Азбучната молитва Схващанията на М. Погодин, В. М. Ундолски, П. Шафарик, О. Бодянски, Антоний, Ив. Малишевски, Ив. Франко, Е. Георгиев; възражения срещу тезата на Франко—Георгиев от страна на Е. Г. Зиков и К. М. Куев. III. Въпросът за авторството на Азбучната молитва в светлината на изворите за Кирило-Методиевата книжовна дейност Сведения за оригиналните трудове на Кирил. — Сведения за преводаческата дейност на двамата братя. — В изворите няма дори и намек за Кирил като автор нз Азбучната молитва. IV. За авторския текст на Азбучната молитва Съдържание на понятието "авторски текст". — Въпросите около стиха летитъ нынjь словjьньско племя: съществувал ли е този стих в оригинала или е интерполация; нарушен ли е акростихът в Синодалния препис и с каква буква трябва да започва този стих, ако той не е интерполация; въпросът за предложното съчетание къ крьщению; въпросът за семантиката и рекцията на гл. обратити ся; летитъ или лjьть ти; въпросът за цезурата в този стих; въпросът за двойственото число в Синодалния препис в светлината на историята на това число в руски език: първични са формите оучителю, jею... V. Въпросът за авторството на Азбучната молитва с оглед на посочените в заглавията лица Заглавията като най-неустойчивият елемент в старите текстове. — Понятието "философ". — Смесването на Кириловото име с други имена. — Масово приписване на чужди произведения на Кирил Философ. — Кирил Александрийски и Кирил Философ в иконографията. — Изводи; необходимост от други доказателства при разрешението на въпроса за автора на молитвата. VI. Други аргументи в полза на Константиновото авторство Исторически пълнеж и значение на стиховете "лети сега и славянското племе || към кръщение се обърнаха всички." — Въпросът за двойственото число в Синодалния препис. — Понятието "учител" през християнско време и неговите разновидности. — Въпросът за поетическите дарби на Константин Преславски; въпросът за скромността на Константин. — Въпросът за култа към Св. Троица и отношението на Константин Преславски към него. — Въпросът за култа към словото. VII. Литературните особености на Азбучната молитва Бегъл поглед върху византийската химнична поезия. — Оригиналното в Азбучната молитва. — Исторически и културни събития, залегнали в основата на молитвата. — Характер на отбелязания в молитвата напредък. — Отношението на автора на молитвата към Кирил и Методий. — Тон и интонация в Азбучната молитва. — Формални особености на молитвата като стихотворение: азбучен акростих, стихов размер, цезура, стилно-езикови похвати. — Общи изводи. VIII. Разпространение и сегашно местонахождение на Азбучната молитва Въпросът за изнасянето на Учителното евангелие вън от пределите на България. — Съдбата на Учителното евангелие на руска почва. — Интересът към Азбучната молитва в Русия. — Преписи от Азбучната молитва по векове. — Сегашно местонахождение на преписите. IX. Изследване на текста на молитвата по всички преписи Синодалният препис като основен текст при разночетенията. — Групи и взаимоотношения между преписите. X. Възстановен текст и речников фонд на Азбучната молитва Възстановен текст на Азбучната молитва. — Новобългарски превод и обяснителни бележки. — Речников фонд на възстановения текст. ВТОРА ЧАСТ 1. Синодален препис 2. Псковски препис от 1477 г. 3. Псковски (Румянцев) препис от 1494 г. 4. Уваров препис № 55 5. Креховски препис 6. Воскресенски препис 7. Попконстантинов препис 8. Новгородски препис 9. Волоколамски препис № 551 10. Волоколамски препис № 573 11. Соловецки препис № 157 12. Соловецки препис № 158 13. Ковровски препис 14. Архангелски препис 15. Троицки препис 16. Кирилобелозерски препис 17. Препис от ОИДР № 192 18. Погодинов препис № 1435 19. Погодинов препис № 1025 20. Погодинов препис № 1934 21. Чудов препис 22. Пшемисълски препис 23. Егоров препис 24. Препис в Хронограф № 456 25. Уваров препис № 16 26. Уваров препис № 778 27. Уваров препис № 859 28. Първи Богданов препис 29. Втори Богданов препис 30. Препис от ОЛДП 31. Препис от сбирката на В. М. Ундолскн 32. Погодинов препис № 101 33. Погодинов препис № 1442 34. Архивен препис 35. Ярославски препис 36. Волоколамски препис № 575 37. Погодинов препис № 1301 38. Астрахански препис 39. Zusamenfassung 40. Показалец
Уважаемый посетитель, Вы зашли на сайт как незарегистрированный пользователь.
Мы рекомендуем Вам зарегистрироваться либо войти на сайт под своим именем.
Информация
Посетители, находящиеся в группе Гости, не могут оставлять комментарии к данной публикации.